Луната слънцето да стигне
Обичам те, това ми е порокът и боря се с него от години...
Да те имам е толкова възможно,
колкото възможно е луната слънцето да стигне.
Гледам те с очи безкрайни, толкова любов за теб събрали,
а ти отминаваш пак нехаен, завладян от своите идеали.
Колко още мога да обичам, колко тази душа е готова да поеме...
Колко време може още сърцето да отрича, че тупти единствено за тебе?
Но струва ли си, всеки ден те питам, животе мой необясними?!?
А ти отговаряш всеки ден с усмивка:
-„Да го обичаш вечно си орисана, да го забравиш ти не би било възможно!“
И с тези думи на уста заспивам всяка нощ с надежда,
че утре ще я има любовта и този път ще бъде неизбежна...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Натали Велева Всички права запазени
