Луната слънцето да стигне

Jan 12, 2013, 10:34 PM

Poetry » Love

1041 0 2

Обичам те, това ми е порокът и боря се с него от години...

Да те имам е толкова възможно,

колкото възможно е луната слънцето да стигне.

Гледам те с очи безкрайни, толкова любов за теб събрали,

а ти отминаваш пак нехаен, завладян от своите идеали.

Колко още мога да обичам, колко тази душа е готова да поеме...

Колко време може още сърцето да отрича, че тупти единствено за тебе?

Но струва ли си, всеки ден те питам, животе мой необясними?!?

А ти отговаряш всеки ден с усмивка:

-„Да го обичаш вечно си орисана, да го забравиш ти не би било възможно!“

И с тези думи на уста заспивам всяка нощ с надежда,

че утре ще я има любовта и този път ще бъде неизбежна...

Please sign in with your account so you can comment and vote.