Луната също е сама
Сънувах тази нощ Луната...
Беше тъжна... нещастна сякаш...
Гледах я с насълзени очи,
разбирах... бе загубила и тя
своите мечти...
Разказа ми Луната...
Била е някога принцеса красива...
може би дори щастлива...
Но уви... прокълната била
от орисница зла...
Отнела и тя радостта.
Орисала я на самота...
Проклела я да бъде
една студена нощта звезда...
Имала и Луната някога мечти...
чисти, невинни, добри...
Но сега погребани са те
заедно с онова красиво лице...
Плачеше сега Луната...
тъгуваше за своята погубена душа...
Исках аз да я прегърна...
Но, не можех мечтите да завърна...
Гледах я отдолу...
усещах аз тъгата...
разбирах самотата...
Милата Луна...
самичка на небето...
плачеше като невинно дете...
загубила своето сърце...
*****
Събудих се от съня...
тежеше ми нещо на сърцето...
Отидох... погледнах към небето...
А Луната... едничка... сама...
бе потънала отново в
своята ледена красота...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
