Приказно боса,
до лилаво премръзнала,
във неоново моя душа -
пак ще бродиш,
дори да не е пълнолуние
и ще търсиш
свойта сродна сестра...
Колко жалко и тъжно е,
но, лукаво препълнили
свойте ниши със зла самота -
ще се целят във тебе,
пустотата прегърнали,
оправдавайки с низост страстта!
Смело мятай на гръб
птичи устрем и литвай -
не докосвай и с поглед пожара им!
Прехвърли ги в графата
" ... и други " и... дим да
остане от тяхната клада!
Знай,
че сродна душа има нужда от тебе -
тебе търси и тебе зове
и в този живот
ще си жива, дордето за тебе
някой мисли...
и сбира в едно...
безброй мигове!
10.01.2010 г., гр. Велико Търново
© Мария Всички права запазени