Приказно боса,

до лилаво премръзнала,

във неоново моя душа -

пак ще бродиш,

дори да не е пълнолуние

и ще търсиш

свойта сродна сестра...

Колко жалко и тъжно е,

но, лукаво препълнили

свойте ниши със зла самота -

ще се целят във тебе,

пустотата прегърнали,

оправдавайки с низост страстта!

Смело мятай на гръб

птичи устрем и литвай -

не докосвай и с поглед пожара им!

Прехвърли ги в графата

 " ... и други "  и... дим да

остане от тяхната клада!

Знай,

че сродна душа има нужда от тебе -

тебе търси и тебе  зове

и в този живот

ще си жива, дордето за тебе

някой мисли...

и сбира в едно...

безброй мигове! 

10.01.2010 г., гр. Велико Търново