2.04.2022 г., 8:54

Лунен страж

573 0 0

Ако Господ не съзида къщата, напразно ще се трудят строителите ù;

ако Господ не опази града, напразно ще бди стражата.

                                                                                      Псалом 126

 

От синьо идва здрачът

и в тъмно си отива.

Напразно бди пазачът

на сливата ронлива.

Безмълвно клони плачат

за младостта си дива.

На ранина пазачът

под сливата заспива.

 

Зора зори,

в косите злачни –

отронен цвят на слива.

 

 

https://www.youtube.com/watch?v=c809p4oNLqo

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Мария Димитрова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...