Ако Господ не съзида къщата, напразно ще се трудят строителите ù;
ако Господ не опази града, напразно ще бди стражата.
Псалом 126
От синьо идва здрачът
и в тъмно си отива.
Напразно бди пазачът
на сливата ронлива.
Безмълвно клони плачат
за младостта си дива.
На ранина пазачът
под сливата заспива.
Зора зори,
в косите злачни –
отронен цвят на слива.
https://www.youtube.com/watch?v=c809p4oNLqo
© Мария Димитрова All rights reserved.
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
