16.09.2022 г., 7:50

Лунен сърп

389 0 0

 

Силен северен вятър повя...
блъсна се във пердета,

и вратата залости, май на шега,...
но от мен не успя пак да скрие,
писъмцето,
под мрежата кацнало,
като птица самотна в ръжта
Със треперещи пръсти го стиснах!
Към гърдите си го притиснах!
Сякаш не Аз, а сърцето ми,

ще чете
вътре какво е написано...
Заваля нещо в мене..
Сви се на топка...и спря!
...
Къде си? Добре ли си?
Колко скоро се връщаш?
Топли ли ти червеният шал, който изплетох?
Сит ли си? За гърлото, пиеш ли чаят от мента?....
Въпроси, много въпроси!
Сърцето ми как боли!!!
...
А пръстите, почти посинели...
Все още стискат тъй плика,
сякаш, туй не писмо е,
а покана...от Господ самият!
....

Градинската порта, леко поскръцва

На верандата, в стола присядам...

Твоят глас - отново го чувам,
и нозете ти детски...около мене пак тичат

Ветреца, вече притихнал, със косите ми бели играе

Чайки прелитат, писват за кратко

и над дюните златни,
бързо прелитат..
С мъка се блъска морето...
и изпъшква в скалите ранено
То сякаш знае - досущ като мене...
Че Ти си...там някъде...Горе!
Танцуващ сам със звездите!

Солени сълзи докосват очите...
Сине, Прости ми!
Аз не плача!!!
Вятърът, морските пръски донесе...
Това е вода от вълните солени!
....
Плика с твоите думи,

все още в ръцете си стискам!
Притискам в гърдите!

Зная, той сигурно пълен е с думи най-мили !
С надежда!
С твоята вяра младежка!

Той...пълен е с тебе!
и душата момчешка,

в думи събрана!...
...
Вече зная!

Онез, двете момчета...
Преди вятърът, твойте слова да довее....
Друг плик ми донесоха...

и позната от мене кутия...
Почетно козируваха, главите си свели..
Ти в къщи, не ще се завърнеш!!!
Камбани стотици и хиляди...
в ушите ми запищяха!!!...
Това е...което си спомням...
Другото...
Няма значение!...
....
В червеният шал, пропит с твоя мирис,
седя сега крепко загърната

Словата ти стискам и ще запазя, за друг ден

Ден, в който съм по-смела...
Ден, в който ще мога, сърцето си да залъжа
с малка глътка, от твоята любов сине!
и от твоята вяра!
Днес - просто не мога!
Днес нямам сила!
...
Дано да е скоро денят,
когато двама от горе ще гледаме...
На лунният сърп ще поседнеме,
крака ще провесиме...

И както някога...заедно,

ще бройме звездите..

Valentina Mitova©

16/10/2019

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Valentina Mitova Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...