Patrizzia (Надежда Ангелова)
2082 18241
23.12.2021 г., 17:35 ч.

Лунички 

  Поезия » Друга
446 1 5

Звездите са луничките на лято,
което там, зад Пътя млечен смях,
разсипа по косите ми богато
и заискрих. Ти казваш – побелях.

 

Опитай крадешком, като тогава,
в очите ми Луната да съзреш.
В косите дъх упоен, на отава,
не остаряват обич и копнеж.

 

Хвани това щурче немирно дето,
се крие зад камината у нас.
И лятно му е, циганско сърцето,
кълнят житата в топлия му глас.

 

И зимата, тя знае да обича,
усмихва се, макар и с поглед кос
На бялата коса ми по приличат,
луничките – звезди по моя нос.

 

© Надежда Ангелова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??