luda_macka1 (Радосвета Петрова)
147 669
8.07.2009 г., 12:34 ч.

Лунна болка 

  Поезия » Друга
638 0 7

Небето изведнъж освирепя,

отхапа от луната за последно,

а тя, нащърбена, се крие от света,

зад пухкавия тъмен облак.

 

Надеждата остана да блести -

луната се изгуби в срама си,

огледа се в морето и се натъжи -

ала ликът ú вечен е в безкрая.

 

Отплува болката от нечий бряг -

с водопадни сълзи полумесецът заплака

и вместо буря да се извиси,

посипа със роса земята.

 

 

© Радосвета Петрова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??