luda_macka1 (Радосвета Петрова)
147 669
8 июл. 2009 г., 12:34

Лунна болка 

  Поэзия » Другая
597 0 7

Небето изведнъж освирепя,

отхапа от луната за последно,

а тя, нащърбена, се крие от света,

зад пухкавия тъмен облак.

 

Надеждата остана да блести -

луната се изгуби в срама си,

огледа се в морето и се натъжи -

ала ликът ú вечен е в безкрая.

 

Отплува болката от нечий бряг -

с водопадни сълзи полумесецът заплака

и вместо буря да се извиси,

посипа със роса земята.

 

 

© Радосвета Петрова Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??