18.02.2008 г., 22:31

Лунна любов

1.4K 0 2

Природата дива ни обрича

и все на него тя ме врича,

като името му сладко ми изрича.

Вятърът със всеки полъх

покрай ушите ми минава

и не спира гласът му

да ми втълпява.

Звездите ярки си играят

и лицата ни красиви във небето ваят.

Песен романтична и щурчето ни нарича.

А Луната мистериозна

нашта тайна пази безусловно

и само тя в сенките на нощта

ни дава възможността

да правим двама чудеса,

да споделяме любовта.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Цвети Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • благодаря ти - ba6tavide4or (Димитър Димчев)
  • Ягодов сладкиш имаш прекрастни замисли и смятам че трябва да усъвършенстваш начина си на писане...за твоята възраст пишеш много хубаво и е въпрос на време да станеш истинска поетеса...само ако силно го желаеш

Избор на редактора

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...