Природата дива ни обрича
и все на него тя ме врича,
като името му сладко ми изрича.
Вятърът със всеки полъх
покрай ушите ми минава
и не спира гласът му
да ми втълпява.
Звездите ярки си играят
и лицата ни красиви във небето ваят.
Песен романтична и щурчето ни нарича.
А Луната мистериозна
нашта тайна пази безусловно
и само тя в сенките на нощта
ни дава възможността
да правим двама чудеса,
да споделяме любовта.
© Цвети All rights reserved.
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
