Лунна магия
С магия тайнствено забулена
се спуска бавно вечерта.
И бледата Луна зад хълма пак изгрява.
И нежните сърца тя пак с Любов дарява.
И ний поемаме по Лунните пътеки
и търсим в този свят неотразим
онази сила, дето ще събуди
чувства топли във душите
и утрешният ден ще стане
по-топъл от преди.
Ах, как труден този път е,
ти да знаеш само!
Когато хаоса на свойто ежедневие
напускаш и тегли те стремеж непостижим.
Ти всички маски трябва да свалиш!!!
И там да срещнеш себе си,
очи в очи, лице в лице.
Не, страшничко е даже,
но пък ти олеква.
Намираш свойта Вяра, своя Път.
И болката угасва, тази от обидите,
що сипеха се върху нас.
И ти усещаш, че злобата измил си,
и светлина нахлува в нас.
И впили поглед в небосвода тъмен
със хиляди блещукащи звезди,
ний музика вълшебна слушаме
и теб благословиме, Отче Наш, Амин!!!
За мене тази нощ е храм молитвен!
И моля се на Бог да ми прости,
че някога затварям тази Вяра
и дълго тя заключена стои.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Лиляна Тодорова Всички права запазени
