С магия тайнствено забулена

се спуска бавно вечерта.

И бледата Луна зад хълма пак изгрява.

И нежните сърца тя пак с Любов дарява.

И ний поемаме по Лунните пътеки

и търсим в този свят неотразим

онази сила, дето ще събуди

чувства топли във душите

и утрешният ден ще стане

по-топъл от преди.

Ах, как труден този път е,

ти да знаеш само!

Когато хаоса на свойто ежедневие

напускаш и тегли те стремеж непостижим.

Ти всички маски трябва да свалиш!!!

И там да срещнеш себе си,

очи в очи, лице в лице.

Не, страшничко е даже,

но пък ти олеква.

Намираш свойта Вяра, своя Път.

И болката угасва, тази от обидите,

що сипеха се върху нас.

И ти усещаш, че злобата измил си,

и светлина нахлува в нас.

И впили поглед в небосвода тъмен

със  хиляди блещукащи звезди,

ний музика вълшебна слушаме

и теб благословиме, Отче Наш, Амин!!!

За мене тази нощ е храм молитвен!

И моля се на Бог да ми прости,

че някога затварям тази Вяра

и дълго тя заключена стои.