Лунна соната
Нощта покри ме с черното си було
и с нежен полъх бавно ме погали.
Мълчание и тъга заплетоха тъмно ветрило,
разтворило призръчни, крехки воали.
Звездите, сякаш светещи феи,
разкриващи славен покой
проблясваха тихо там нейде
из млечния пътен завой.
И в тъмната, глуха и пареща нощ
дочу се пиано прекрасно,
възнасящо нежно душите в разкош,
разказващо история властна.
И в тази нежна балада,
не тъгувай, сърце, не плачи,
че душата ти още е млада.
Нищо, че силно боли.
Погледни, сърце, погледни към небето,
към самотната бяла луна.
Тя те чака там, над морето,
с изпустяла, красива душа.
Не тъгувай, сърце, че само си,
не погубвай душата си клета,
чуй долу, как леко се носи
изгаряща Лунна соната.
и с нежен полъх бавно ме погали.
Мълчание и тъга заплетоха тъмно ветрило,
разтворило призръчни, крехки воали.
Звездите, сякаш светещи феи,
разкриващи славен покой
проблясваха тихо там нейде
из млечния пътен завой.
И в тъмната, глуха и пареща нощ
дочу се пиано прекрасно,
възнасящо нежно душите в разкош,
разказващо история властна.
И в тази нежна балада,
не тъгувай, сърце, не плачи,
че душата ти още е млада.
Нищо, че силно боли.
Погледни, сърце, погледни към небето,
към самотната бяла луна.
Тя те чака там, над морето,
с изпустяла, красива душа.
Не тъгувай, сърце, че само си,
не погубвай душата си клета,
чуй долу, как леко се носи
изгаряща Лунна соната.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Нана Всички права запазени
