Нощта покри ме с черното си було
и с нежен полъх бавно ме погали.
Мълчание и тъга заплетоха тъмно ветрило,
разтворило призръчни, крехки воали.
Звездите, сякаш светещи феи,
разкриващи славен покой
проблясваха тихо там нейде
из млечния пътен завой.
И в тъмната, глуха и пареща нощ
дочу се пиано прекрасно,
възнасящо нежно душите в разкош,
разказващо история властна. ...