Лунна светлина
Лунната светлина ти видя и тръгна към нея със затворени очи!
Защо не видя пътя към реалността - там бяхме ние!
Сега далеч от нас, но винаги в сърцата, щастлива ли си ти, кажи,
и моля се аз добре да си ти!? Не искам болка да чувстваш - достатъчно изтърпя, не искам тъжна да си ти - радвай се на нашите оцеляващи дни!
Не гледай в нас болката - тя ще те нарани!
Виждай усмивките на лицата ни - те говорят много!
Чуваш ли? Виждаш ли? Всяка една тръпчинка и лека усмивка ти казва - Обичаме те! Това винаги помни!
Обичаме те мамо, липсваш ни ТИ!!
© Деница Всички права запазени