sauronboab (Борислав Ангелов)
148 412
21.01.2008 г., 17:55 ч.

Лунната кралица 

  Поезия
772 0 6

Всяка нощ луната щом изгрее,

в сенките на хълмове далечни,

чувам песента ѝ да се лее

и потеглям по пътеки тесни.

Всеки ден за нея аз се вслушвам,

бледа, горска, тайнствена кралица ,

вечер по пътеките се спускам

всеки път – в вечерната тъмница.

Щом луна – поляните огрее,

щом над езерото – светлина се носи,

песента щом над света се лее,

в мен възникват хиляди въпроси.

Где е мойта сребърна кралица!?

... може би сърце не заслужава...

© Борислав Ангелов Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??