21 ene 2008, 17:55

Лунната кралица 

  Poesía
729 0 6

Всяка нощ луната щом изгрее,

в сенките на хълмове далечни,

чувам песента ѝ да се лее

и потеглям по пътеки тесни.

Всеки ден за нея аз се вслушвам,

бледа, горска, тайнствена кралица ,

вечер по пътеките се спускам

всеки път – в вечерната тъмница.

Щом луна – поляните огрее,

щом над езерото – светлина се носи,

песента щом над света се лее,

в мен възникват хиляди въпроси.

Где е мойта сребърна кралица!?

... може би сърце не заслужава...

© Борислав Ангелов Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??