sauronboab (Борислав Ангелов)
148 412
Jan 21, 2008, 5:55 PM

Лунната кралица 

  Poetry
771 0 6

Всяка нощ луната щом изгрее,

в сенките на хълмове далечни,

чувам песента ѝ да се лее

и потеглям по пътеки тесни.

Всеки ден за нея аз се вслушвам,

бледа, горска, тайнствена кралица ,

вечер по пътеките се спускам

всеки път – в вечерната тъмница.

Щом луна – поляните огрее,

щом над езерото – светлина се носи,

песента щом над света се лее,

в мен възникват хиляди въпроси.

Где е мойта сребърна кралица!?

... може би сърце не заслужава...

© Борислав Ангелов All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??