21 янв. 2008 г., 17:55

Лунната кралица 

  Поэзия
728 0 6

Всяка нощ луната щом изгрее,

в сенките на хълмове далечни,

чувам песента ѝ да се лее

и потеглям по пътеки тесни.

Всеки ден за нея аз се вслушвам,

бледа, горска, тайнствена кралица ,

вечер по пътеките се спускам

всеки път – в вечерната тъмница.

Щом луна – поляните огрее,

щом над езерото – светлина се носи,

песента щом над света се лее,

в мен възникват хиляди въпроси.

Где е мойта сребърна кралица!?

... може би сърце не заслужава...

© Борислав Ангелов Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??