Лунната соната
Лунната соната
По черните клавиши на нощта,
пробягват леко нежни, бели пръсти.
Небето се изпълва с красота,
вълшебно щом звездици го поръсят.
И цялото прелива от любов,
изпълват страстни звуци тишината.
Във черни нощи - като абанос,
Луната свири своята соната.
В такава нощ родих се на света.
Вечерница пое ме в свойте длани
и ме превърна в падаща звезда.
Летях към теб под звуци на пиано.
Събудих се в земята на Орфей,
постелята ми беше твойто рамо.
Зорницата, с коси от кадифе,
за обичта ни песен бе запяла.
И всяка нощ на черни небеса,
Луната с бели пръсти щом засвири,
Земята се изпълва с чудеса,
но с обич само можем да ги видим.
Цвета Иванова
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Цвета Иванова Всички права запазени
