Лунната соната
Лунната соната
По черните клавиши на нощта,
пробягват леко нежни, бели пръсти.
Небето се изпълва с красота,
вълшебно щом звездици го поръсят.
И цялото прелива от любов,
изпълват страстни звуци тишината.
Във черни нощи - като абанос,
Луната свири своята соната.
В такава нощ родих се на света.
Вечерница пое ме в свойте длани
и ме превърна в падаща звезда.
Летях към теб под звуци на пиано.
Събудих се в земята на Орфей,
постелята ми беше твойто рамо.
Зорницата, с коси от кадифе,
за обичта ни песен бе запяла.
И всяка нощ на черни небеса,
Луната с бели пръсти щом засвири,
Земята се изпълва с чудеса,
но с обич само можем да ги видим.
Цвета Иванова
© Цвета Иванова All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
-
Прекрасно е !
-
"И всяка нощ на черни небеса,
Луната с бели пръсти щом засвири,
Земята се изпълва с чудеса,
но с обич само можем да ги видим."
---------------------------------------------
Романтично, нежно и песенно звучи!
Оригинален, красиво образен стих,
много силни и стилни, уникални метафори!
Поздрави и от мен! -
Красиво! Поздрави, Цвета!
-
Поздравление и от мен, Цвета!
-
Много е нежно и хубаво!Само с обич чудесата се случват! харесах!
-
Много красиво, мелодично, ефирно и нежно! Поздравления!
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
