Лунната соната
По черните клавиши на нощта,
пробягват леко нежни, бели пръсти.
Небето се изпълва с красота,
вълшебно щом звездици го поръсят.
И цялото прелива от любов,
изпълват страстни звуци тишината.
Във черни нощи - като абанос,
Луната свири своята соната.
В такава нощ родих се на света.
Вечерница пое ме в свойте длани
и ме превърна в падаща звезда. ...