Лунни дихания
... И се стичат последните думички нежност на мрака,
пълни с грях, като падащи звездни желания.
И разпалват небето с пъстроцветни манисти на залеза,
сякаш с четчица радост рисуват живот по душата.
А са толкова крехки ... тези дишащи лунни дихания,
милват с нежна интимност незаситени още следи.
И щастливо застилат с магичен воал любовта ни,
напластени от хиляди малки човешки мечти.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Дочка Г Всички права запазени
