Dec 5, 2019, 12:18 PM

Лунни дихания

  Poetry » Love
1.7K 12 21

... И се стичат последните думички нежност на мрака,

пълни с грях, като падащи звездни желания.

И разпалват небето с пъстроцветни манисти на залеза, 

сякаш с четчица радост рисуват живот по душата.

 

А са толкова крехки ... тези дишащи лунни дихания,

милват с нежна интимност незаситени още следи.

И щастливо застилат с магичен воал любовта ни,

напластени  от хиляди малки човешки мечти.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Дочка Г All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...