Dec 5, 2019, 12:18 PM

Лунни дихания

  Poetry » Love
1.7K 12 21

... И се стичат последните думички нежност на мрака,

пълни с грях, като падащи звездни желания.

И разпалват небето с пъстроцветни манисти на залеза, 

сякаш с четчица радост рисуват живот по душата.

 

А са толкова крехки ... тези дишащи лунни дихания,

милват с нежна интимност незаситени още следи.

И щастливо застилат с магичен воал любовта ни,

напластени  от хиляди малки човешки мечти.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Дочка Г All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...