Dec 5, 2019, 12:18 PM

Лунни дихания

  Poetry » Love
1.7K 12 21

... И се стичат последните думички нежност на мрака,

пълни с грях, като падащи звездни желания.

И разпалват небето с пъстроцветни манисти на залеза, 

сякаш с четчица радост рисуват живот по душата.

 

А са толкова крехки ... тези дишащи лунни дихания,

милват с нежна интимност незаситени още следи.

И щастливо застилат с магичен воал любовта ни,

напластени  от хиляди малки човешки мечти.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Дочка Г All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...