Роби (Роберт)
511 3486
26.09.2019 г., 8:01 ч.  

Лунни нощи и залези дивни 

  Поезия
972 7 15

Бяха млади и много наивни,
любовта ги оплете във мрежа.
Лунни нощи и залези дивни!...
Тъй съдбата нещата подрежда.

Тя на мокрия пясък на плажа
сръчно  техния  „дом” нарисува.
"Искам тук да живеем!" - му каза
и с целувка  отиде да плува.

Той погледна рисунката косо -
ами истински замък!... Чудесна!
Но пък после  разсея се просто -
по съседка една се заплесна.

 

Но след десет-петнайсет минути
тя отново при него дотича.
А очите й гледаха люто
и сълзи към брадичката тичаха,

че вълна бе отнесла „дома” им
и пак беше там пясъкът  равен...
В миг избухна във гневно ридание,
дълго хълца до него задавено...

 

"Ти какъв мъж ще бъдеш!? - изписка -
щом  дома ни сега не опази?
И за в бъдеще има ли смисъл
с теб мечти да градим - тъй, напразно?"

 

После гръб му обърна разсърдена
и огледа се с поглед премрежен
към съседа, красиво разгърден...
И видя й се той по-надежден...

Към морето момчето потегли.

Да поплува или да се дави?...

Май фалшиво късметче изтегли?

Не е късно това да поправи!...

© Роберт Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Благодаря!...
  • Много хубав стих със силни послания! Подтиква към размисли! Поздравления, Роби!
  • Благодаря, Елке!...
  • От любовта към мечтите за дом...А после се оглеждат наоколо...и там е по-интересно и красиво! Младост! Поздравления, Роби, хареса ми стиха!
  • Георги, Ангелче, Краси, приятно ми е да видя отново на моята страничка!...Дано и вие изпитвате подобно чувство, когато надниквате тук!...
    Хубава вечер ви пожелавам!...
  • Така започва - със сериозен хумор... и завършва с "Лунни нощи и залези дивни!..." с чаша билков чай. Но това е оптимистичният вариант. Поздрави, Роби!
  • Дълбок, като морето, от финалния куплет, стих.
    Поздравявам те.
  • Благодаря за мъдрия коментар, приятелю!...
    И за това, че пак се отби при мен!...Ценя присъствието ти!...
  • Младостта е избор!
    Колко пясъчни замъци потъват под вълните на мечтите?!
    И биват отминавани по пътя на фантазиите...
    Поздравления,Роби !
  • Благодаря ви за присъствието и коментарите, приятели!...
    Райне, много си точна: Някои жени са склонни да намират вина у мъжа дори когато я няма...
    Слава Богу, че засега нищо фатално не се е случило тук и грешката може да се поправи!...
  • В една леко шеговита форма описваш често срещани типове мъжки и женски характери... Размислих се, Роберт!...
  • Някой би казал, че ей тъй се прави от мухата слон
    Свежо, замислящо и усмихващо стихотворение, хареса ми!
  • Много е хубаво, Роби! Първият ред обяснява всичко - Бяха млади и много наивни...
  • Много размисъл вмъкваш този път! На мен ми надделя размисълът за женския избор..На подсъзнателно ниво жената с майчиния си инстинкт наистина търси по-надежден, сигурност и пр....Не говоря за днешния модел на привличане / пачка,,,- за поддържанаа силиконка/ говоря за чисто природния инстинкт....
    Но пък усмивката на стиха ти е за отколешната изобретателност, жените да намират вината на мъжа и където я няма!
    Благодаря ти за приятната творба
  • Лятна любов...
Предложения
: ??:??