Лунни нощи и залези дивни
Бяха млади и много наивни,
любовта ги оплете във мрежа.
Лунни нощи и залези дивни!...
Тъй съдбата нещата подрежда.
Тя на мокрия пясък на плажа
сръчно техния „дом” нарисува.
"Искам тук да живеем!" - му каза
и с целувка отиде да плува.
Той погледна рисунката косо -
ами истински замък!... Чудесна!
Но пък после разсея се просто -
по съседка една се заплесна.
Но след десет-петнайсет минути
тя отново при него дотича.
А очите й гледаха люто
и сълзи към брадичката тичаха,
че вълна бе отнесла „дома” им
и пак беше там пясъкът равен...
В миг избухна във гневно ридание,
дълго хълца до него задавено...
"Ти какъв мъж ще бъдеш!? - изписка -
щом дома ни сега не опази?
И за в бъдеще има ли смисъл
с теб мечти да градим - тъй, напразно?"
После гръб му обърна разсърдена
и огледа се с поглед премрежен
към съседа, красиво разгърден...
И видя й се той по-надежден...
Към морето момчето потегли.
Да поплува или да се дави?...
Май фалшиво късметче изтегли?
Не е късно това да поправи!...
© Роберт All rights reserved.
