geni24 (Евгения Георгиева)
202 615
7.04.2016 г., 22:28 ч.

Лунни сълзи 

  Поезия » Любовна
423 0 9

 

Лунни сълзи

Яхнал черния впряг на нощта,
по блестящи звезди-коловози,
той препусна захвърлил скръбта,
към най-старите лунни чертози.

 

Грабна в шепа от звездния прах,
да поръси косите си сиви,
от плещите свали всеки грях,
тъй отпи от небесното вино.

 

С нежен глас за любов пак запя,
от душата му стон се откъсна,
тихо споменен дъжд заваля
и в сърцето му бавно се пръсна.

 

Тъмна нощ потопи своя впряг,
а луната със креп се загърна
и покрила лицето си с мрак,
горчиво, без глас тя заплака!

© Евгения Георгиева Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??