Лунни сълзи
Лунни сълзи
Яхнал черния впряг на нощта,
по блестящи звезди-коловози,
той препусна захвърлил скръбта,
към най-старите лунни чертози.
Грабна в шепа от звездния прах,
да поръси косите си сиви,
от плещите свали всеки грях,
тъй отпи от небесното вино.
С нежен глас за любов пак запя,
от душата му стон се откъсна,
тихо споменен дъжд заваля
и в сърцето му бавно се пръсна.
Тъмна нощ потопи своя впряг,
а луната със креп се загърна
и покрила лицето си с мрак,
горчиво, без глас тя заплака!
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Евгения Георгиева Все права защищены
