Apr 7, 2016, 10:28 PM

Лунни сълзи 

  Poetry » Love
493 0 9

 

Лунни сълзи

Яхнал черния впряг на нощта,
по блестящи звезди-коловози,
той препусна захвърлил скръбта,
към най-старите лунни чертози.

 

Грабна в шепа от звездния прах,
да поръси косите си сиви,
от плещите свали всеки грях,
тъй отпи от небесното вино.

 

С нежен глас за любов пак запя,
от душата му стон се откъсна,
тихо споменен дъжд заваля
и в сърцето му бавно се пръсна.

 

Тъмна нощ потопи своя впряг,
а луната със креп се загърна
и покрила лицето си с мрак,
горчиво, без глас тя заплака!

© Евгения Георгиева All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??