Лунният сърп по прозореца чука
Лунният сърп по прозореца чука.
Нежни кристали от небето се сипят.
Бие сърцето. Ледът се пропуква
и нещо в очите щипе ли, щипе...
На твоята усмивка тъгата незрима...
В очите - стаената, скритата сила...
Боже, колко е много снегът тази зима...
Боже, далече е моята мила...
Отново завят е Пътят за Драма...
Отново блести лед по Полето...
Жици потрепват в песен за двама...
Кълве си трошици от дланта ми врабчето.
Лунният сърп в прозореца ми увисна.
Нежни кристали затанцуваха лудо.
Как искам до тебе да се притисна
и в очите без дъно да се изгубя...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Красимир Дяков Всички права запазени
