Лунно просветление
Осъмнала съм – със смирение
на болно и пребито куче.
Животът ми бе приключение,
което нивга не се случи.
Заравям пак в листата есенни
ходилото си тъполапо.
Съблечени бодливи кестени
разкиснат вятър ядно лапа.
След бала слънцето забързано
зад хълма скри се и захърка.
Остави в свода диря кървава –
с луна – обувка островърха.
https://www.youtube.com/watch?v=Ffjfi5V0yVc
https://www.youtube.com/watch?v=F8DfX-fRa5g
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Мария Димитрова Всички права запазени
