Лунно сияние
Есен. Листа и мъгла.
Сивота. Празнота.
Лъч светлина в нощта.
Една жена стои замислена на тротоара,
върти на пръст си кичур,
чуди се кого да омае,
кого да вплете в примка.
Гарван грачи грозно,
дъжд шумоли по асфалта,
една жена е сама, върти си черна къдрица,
търси кого да заключи в своята тъмница.
Нощ - непрогледна,
луна, звезди, тишина,
лъч светлина в нейната душа.
Един русоляв младеж я подмина,
спря се,
привле го нейната душа,
черна, но с лъч светлина.
Тръгна след нея,
погледа впит,
в очите ѝ черни, дълбоки,
светещи като Луна.
Ръцете ѝ от коприна,
окови тежки.
Устни като алена роза,
напоени с вино и отрова змийска.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Екатерина Николова Всички права запазени ✍️ Без използване на ИИ
