Не помниш ли, преди да стана твоя,
лъчите си преплете слънцето с очите ни.
И бликнаха искрички нежност от видения,
които сътворявахме в любов от сънища.
Не помниш ли, луната ни венча със лудост,
която само влюбените носят, ала не на пръстите,
а с огъня на пламенната обич в свойта същност
със милион кръщелници над нас, звездите.
Не съм забравила, че твоя лунатичка съм,
и ходя по первазите на мислите си нощем,
онази мъничка искричка от безкрайност,
която е готова да те изведе от път без изход. ...