Лутам се
... Лутам се!
По кривия път
виртуален -
в лабиринт
от забранени
мечти...
Съвестта ми
неспокойна
се мята -
и се чуди
по кой път
да върви!
Срещнах те...
По никое време,
но нали сме
сродни души.
Любовта няма
прегради,
нито тъмни,
дебели стени...
Любовта ти -
скъпо бижу е
аз го нося
в мойто сърце,
но душата
се мята, нехае...
Любовта -
на две не дели!
Лутам се...
Съвестта и
съдбата се борят...!
И сънят ми няма
покой...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Маргарита Георгиева Всички права запазени
