1.09.2013 г., 15:59 ч.

Лястовичките си отиват 

  Поезия » Друга
816 0 11

         На Placebo

Как се радвахме само!
Как ги чакахме рано напролет:

кой от нас ще ги види най-първи?
Кога ли, кога ли от юг милостивият Бог,
като живи зърна по къщята ни ще ги разхвърли,
да посее добро, топло лято. И още какво?


За другите гледка. За мен беше повече участ.
С децата играх, а сърцето в гнездата, при тях!
С голишарчета там аз на майките песните учех.
Да летя се научих. Насън. Наявè не можах.

Аз безкрило живях, изостанах от тях, но защо ли
пак и пак, пак и пак лястовичето ято поглеждам?
То е детският трепет за някоя идваща пролет.
То е черното семе на моята бяла надежда.

Те си тръгват сега, но напролет отново, отново
ще се върнат и с тях едно босоного момче, босоного момиче,
да летят ще се учат, ще се учат на пилешко слово...
Ще ги видиш, аз знам, и познаеш, аз знам
те на теб и на мен ще приличат.

 

(от "СтиховеЙ")

© Райчо Русев Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Те си тръгват сега, но напролет отново, отново
    ще се върнат и с тях едно босоного момче, босоного момиче,
    да летят ще се учат, ще се учат на пилешко слово...
    Ще ги видиш, аз знам, и познаеш, аз знам –
    те на теб и на мен ще приличат.


    Докосваш.Сякаш се завърнах у дома!
    Прекрасно!
  • Силно и истинско,както винаги! Поздрави и от мен!
  • И тук си на ниво, Райсън!Благодаря за удоволствието от прочетеното!
    Поздрави от мен и успешна седмица!
  • Много!
  • Приятно е усещането когато чета стиха! Поздрави!
  • Хубаво!
  • Драскаш в душата! Поздрави!
  • "То е детският трепет за някоя идваща пролет.
    То е черното семе на моята бяла надежда."

    Годините измерват остаряването.
    Сезоните измерват същината.
    Оставят ли емоции след смяната-
    то значи още млада е душата...
  • И как е близък,добър и топъл твоят стих!Поздрав!
  • Дълбоки следи оставя словото ти...
  • В сърцето ми влизаш, Райсън... И онова дето съм го забравила, скрило се и от мен, топлото, милото...излиза, Райсън...като мокро на очите ми.А аз се питам - какво ли още съм затрупала?
    Прегръщам те!
Предложения
: ??:??