rajsun (Райчо Русев)
541 1380
Sep 1, 2013, 3:59 PM

Лястовичките си отиват 

  Poetry » Other
5.0 / 11
897 0 11
На Placebo
Как се радвахме само!
Как ги чакахме рано напролет:
кой от нас ще ги види най-първи?
Кога ли, кога ли от юг милостивият Бог,
като живи зърна по къщята ни ще ги разхвърли,
да посее добро, топло лято. И още какво?
За другите гледка. За мен беше повече – участ.
С децата играх, а сърцето – в гнездата, при тях!
С голишарчета там аз на майките песните учех.
Да летя се научих. Насън. Наявè не можах.
Аз безкрило живях, изостанах от тях, но защо ли ...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Райчо Русев All rights reserved.

Random works

More works »