Лятна буря
Небето плези огнени езици,
плюе по земята бучки лед.
От плясъка на звучните камшици
страхът се буди в смелия човек.
Коне препускат в тъмното безвремие.
От гривите им вятърът беснее.
Земята е залята с недоверие.
В буря цвете как да оцелее?
В кашлица се дави Бог високо.
Дърветата настръхват от гърмежа.
Листата от сълзите Му се мокрят.
За птичи полет всички се оглеждат...
Калта дълбае процепите сухи,
чернилката навътре се провира.
Врабчетата под стрехите са сгушени,
гневът ги плаши, че не го разбират...
Вятърът танцува като бесен -
внезапно оживяла, древна мумия.
Лято е, а сякаш че е есен...
Бурите са винаги безумие.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Валентин Йорданов Всички права запазени
