valiordanov (Валентин Йорданов)
1814 1469
Jun 14, 2009, 9:42 PM

Лятна буря 

  Poetry
480 0 6

 Небето плези огнени езици,
плюе по земята бучки лед.
От плясъка на звучните камшици
страхът се буди в смелия човек.

Коне препускат в тъмното безвремие.
От гривите им вятърът беснее.
Земята е залята с недоверие.
В буря цвете как да оцелее?

В кашлица се дави Бог високо.
Дърветата настръхват от гърмежа.
Листата от сълзите Му се мокрят.
За птичи полет всички се оглеждат...

Калта дълбае процепите сухи,
чернилката навътре се провира.
Врабчетата под стрехите са сгушени,
гневът ги плаши, че не го разбират...

Вятърът танцува като бесен -
внезапно оживяла, древна мумия.
Лято е, а сякаш че е есен...
Бурите са винаги безумие.

© Валентин Йорданов All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??