Лятна буря
Нахлуваш ненадейно, Лятна Буря.
Листа разкъсваш.
Чупиш крехки клони.
Стъблото ми засипваш със градушка,
Обгръщаш го неистово с вихрушка.
Желаеш с теб да отлети. Нали?
Отдавна те познавам – Лятна Буря.
Познавам твоя дяволски копнеж.
Навремето успя да ме отскубнеш
и ствола ми прекършен да захвърлиш
в бездънно, каменисто дефиле.
Но днес не ще успееш. Не!
Днес корените ми са здрави,
дълбоко впити в мраморната гръд
на Майката-Земя
и Тя ме пази,
а пък ти –
ще си отидеш с гръм и трясък,
Лятна Буря.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Яким Дянков Всички права запазени
Бъди!
