Нахлуваш ненадейно, Лятна Буря.
Листа разкъсваш.
Чупиш крехки клони.
Стъблото ми засипваш със градушка,
Обгръщаш го неистово с вихрушка.
Желаеш с теб да отлети. Нали?
Отдавна те познавам – Лятна Буря.
Познавам твоя дяволски копнеж.
Навремето успя да ме отскубнеш
и ствола ми прекършен да захвърлиш
в бездънно, каменисто дефиле.
Но днес не ще успееш. Не! ...