4.10.2017 г., 9:24

Лятна нощ

908 9 20

Беше тиха и топла нощта

а в чимшира запяха щурчета,

под голямата, стара асма

още тичаха боси крачета!

 

Сякаш вятъра песен запя

над узрелите житни полета!

Закъсняло стадо забля –

звездопади заляха небето!

 

От умора притихна реката,

диви рози красяха брега!

В летен сън се унесе земята –

колко тиха беше нощта!

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Руми Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Направо картина!
  • Чудни са тези спомени, към които така умело ни връщаш!! Като деца сме си мислили, че ще го имаме завинаги. Може би за това сме били щастливи.
  • Пепи, Иржи, благодаря ви!
    Иринка, наистина е преживяно всичко това, но остана в детството ми...
    Всяко лято бях на село при баба и дядо, а там, до пътната врата растяха няколко големи чимшира, имаше и асма, която даваше най-вкусното грозде! Беше истинска наслада да чувам как блеят овцете, завръщайки се от паша привечер, а в кошарите ги очакваха малките им агънца... Къщата беше накрая на селото а от там нататък започваха ниви и горички! Това са най-милите ми спомени!
  • Каква романтика лъха от стиха ти,Руми, и си мисля ,че трябва да си я преживял,за да можеш така да я опишеш!
  • Типична лятна нощ, красиво описана от теб, Руми! Поздравления от мен!

Избор на редактора

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....