23.09.2009 г., 12:57

Лятна вечер

897 0 0

Защо не спиш в тази топла вечер,

изпълнена с нощни пеперуди,

които хаотично търсят

запалените улични фенери?

 

Защо съблече новата си рокля,

захвърли я с яд върху дивана?

Защо не се обаждаш вече?

Стоя отсреща и те наблюдавам.

 

Защо живееш, все едно ме няма?

Не зная! Плача, спотаена в мрака.

Кажи ми, за да се напия до безпаметност,

а утре за дома ти да забравя.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Радостина Попова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....