Защо не спиш в тази топла вечер,
изпълнена с нощни пеперуди,
които хаотично търсят
запалените улични фенери?
Защо съблече новата си рокля,
захвърли я с яд върху дивана?
Защо не се обаждаш вече?
Стоя отсреща и те наблюдавам.
Защо живееш, все едно ме няма?
Не зная! Плача, спотаена в мрака.
Кажи ми, за да се напия до безпаметност,
а утре за дома ти да забравя.