Лятно
Чаша вино. Нощ и тишина.
Хиляди звезди. Небе, луна.
В пясъка оставени следи.
А дали са наши? Може би!
Само миг и ще ги заличи
приливът и морските вълни!
После всичко мрак ще обладае.
Още ли ще има? Дявол знае!
Пуст брегът е. Само тишина.
Две следи. Вълна подир вълна.
Шепот на изгубени души
нейде там, сред морските вълни!
Спомени родени в тъжен стих!
И надежда мъничко открих!
Новата зора ще се роди
утре! А морето ще мълчи!
Вчера ще е само спомен, знам!
Утре ще е миг така желан!
Бряг и нежни слънчеви лъчи!
Топъл вятър, влюбени очи!
Сплетени докосващи ръце!
Чувства! Лудо биещо сърце!
Устни мамещи, така желани!
Жадни за любов и в сън мечтани!
01.08.2024 г.
© Георги Иванов Всички права запазени