1.08.2024 г., 20:32

Лятно

521 0 0

Лятно

 

 

Чаша вино. Нощ и тишина.

Хиляди звезди. Небе, луна.

В пясъка оставени следи.

А дали са наши? Може би!

 

Само миг и ще ги заличи

приливът и морските вълни!

После всичко мрак ще обладае.

Още ли ще има? Дявол знае!

 

Пуст брегът е. Само тишина.

Две следи. Вълна подир вълна.

Шепот на изгубени души

нейде там, сред морските вълни!

 

Спомени родени в тъжен стих!

И надежда мъничко открих!

Новата зора ще се роди

утре! А морето ще мълчи!

 

Вчера ще е само спомен, знам!

Утре ще е миг така желан!

Бряг и нежни слънчеви лъчи!

Топъл вятър, влюбени очи!

 

Сплетени докосващи ръце!

Чувства! Лудо биещо сърце!

Устни мамещи, така желани!

Жадни за любов и в сън мечтани!

 

01.08.2024 г.

 

 

 

 

 

 

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Георги Иванов Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...