Aug 1, 2024, 8:32 PM

Лятно

  Poetry » Love
516 0 0

Лятно

 

 

Чаша вино. Нощ и тишина.

Хиляди звезди. Небе, луна.

В пясъка оставени следи.

А дали са наши? Може би!

 

Само миг и ще ги заличи

приливът и морските вълни!

После всичко мрак ще обладае.

Още ли ще има? Дявол знае!

 

Пуст брегът е. Само тишина.

Две следи. Вълна подир вълна.

Шепот на изгубени души

нейде там, сред морските вълни!

 

Спомени родени в тъжен стих!

И надежда мъничко открих!

Новата зора ще се роди

утре! А морето ще мълчи!

 

Вчера ще е само спомен, знам!

Утре ще е миг така желан!

Бряг и нежни слънчеви лъчи!

Топъл вятър, влюбени очи!

 

Сплетени докосващи ръце!

Чувства! Лудо биещо сърце!

Устни мамещи, така желани!

Жадни за любов и в сън мечтани!

 

01.08.2024 г.

 

 

 

 

 

 

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Георги Иванов All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....