Aug 1, 2024, 8:32 PM

Лятно

  Poetry » Love
517 0 0

Лятно

 

 

Чаша вино. Нощ и тишина.

Хиляди звезди. Небе, луна.

В пясъка оставени следи.

А дали са наши? Може би!

 

Само миг и ще ги заличи

приливът и морските вълни!

После всичко мрак ще обладае.

Още ли ще има? Дявол знае!

 

Пуст брегът е. Само тишина.

Две следи. Вълна подир вълна.

Шепот на изгубени души

нейде там, сред морските вълни!

 

Спомени родени в тъжен стих!

И надежда мъничко открих!

Новата зора ще се роди

утре! А морето ще мълчи!

 

Вчера ще е само спомен, знам!

Утре ще е миг така желан!

Бряг и нежни слънчеви лъчи!

Топъл вятър, влюбени очи!

 

Сплетени докосващи ръце!

Чувства! Лудо биещо сърце!

Устни мамещи, така желани!

Жадни за любов и в сън мечтани!

 

01.08.2024 г.

 

 

 

 

 

 

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Георги Иванов All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...