1 авг. 2024 г., 20:32

Лятно

523 0 0

Лятно

 

 

Чаша вино. Нощ и тишина.

Хиляди звезди. Небе, луна.

В пясъка оставени следи.

А дали са наши? Може би!

 

Само миг и ще ги заличи

приливът и морските вълни!

После всичко мрак ще обладае.

Още ли ще има? Дявол знае!

 

Пуст брегът е. Само тишина.

Две следи. Вълна подир вълна.

Шепот на изгубени души

нейде там, сред морските вълни!

 

Спомени родени в тъжен стих!

И надежда мъничко открих!

Новата зора ще се роди

утре! А морето ще мълчи!

 

Вчера ще е само спомен, знам!

Утре ще е миг така желан!

Бряг и нежни слънчеви лъчи!

Топъл вятър, влюбени очи!

 

Сплетени докосващи ръце!

Чувства! Лудо биещо сърце!

Устни мамещи, така желани!

Жадни за любов и в сън мечтани!

 

01.08.2024 г.

 

 

 

 

 

 

 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Георги Иванов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...