1 авг. 2024 г., 20:32

Лятно

518 0 0

Лятно

 

 

Чаша вино. Нощ и тишина.

Хиляди звезди. Небе, луна.

В пясъка оставени следи.

А дали са наши? Може би!

 

Само миг и ще ги заличи

приливът и морските вълни!

После всичко мрак ще обладае.

Още ли ще има? Дявол знае!

 

Пуст брегът е. Само тишина.

Две следи. Вълна подир вълна.

Шепот на изгубени души

нейде там, сред морските вълни!

 

Спомени родени в тъжен стих!

И надежда мъничко открих!

Новата зора ще се роди

утре! А морето ще мълчи!

 

Вчера ще е само спомен, знам!

Утре ще е миг така желан!

Бряг и нежни слънчеви лъчи!

Топъл вятър, влюбени очи!

 

Сплетени докосващи ръце!

Чувства! Лудо биещо сърце!

Устни мамещи, така желани!

Жадни за любов и в сън мечтани!

 

01.08.2024 г.

 

 

 

 

 

 

 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Георги Иванов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...