Лятно сбогуване
Отиваш си лято, подгонило облаци.
Взело моята радост от морска вълна.
Нарисувало пясъчни спомени - влюбени,
но оставило само тъга.
Не ме напускай, преди да е съмнало.
Прегърни ме за сбогом и подари ми луна.
С нея дълго в залези сребърни,
да се топлим под южна дъга.
Подарявам ти всичките изгреви.
И с кристалната обич на мойта душа,
ще те чакам в сънища трепетни
и ще целувам стъпките ти по брега.
Загърни ме сега под звездите.
Подари ми животворната си светлина.
Целуни ме с дъха си на тръгване,
само така ще сме двама
в прегръдките на есента.
Таня Кирилова
Взело моята радост от морска вълна.
Нарисувало пясъчни спомени - влюбени,
но оставило само тъга.
Не ме напускай, преди да е съмнало.
Прегърни ме за сбогом и подари ми луна.
С нея дълго в залези сребърни,
да се топлим под южна дъга.
Подарявам ти всичките изгреви.
И с кристалната обич на мойта душа,
ще те чакам в сънища трепетни
и ще целувам стъпките ти по брега.
Загърни ме сега под звездите.
Подари ми животворната си светлина.
Целуни ме с дъха си на тръгване,
само така ще сме двама
в прегръдките на есента.
Таня Кирилова
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Таня Кирилова Всички права запазени
