Тежи… Като тонове метал, ръждив
и тихо изронващ се. Пред пещта
на светилото. Прокрадва се лекичко сив
Голиат. Сякаш приветства нощта…
Поти се даже съзнанието, там на сянка…
Препуска умът зажаднял за капка роса…
Тревите превиват се в сухата дрямка,
очи са премрежили. Остра коса
присвятка нейде далеко… Тътен гори…
Идва май новото, лятното… Листата
помръдват нашепвайки „Нейде вали”!
Потръпва в поредния тътен земята. ...